ДАЛЀКО

ДАЛЀКО нареч. Далече. — Ето там живея, насреща. Не е далеко. Д. Талев, И, 208. Жената завела децата още по-далеко в гората, където никога през живота си не били ходили. Ас. Разцветников, СН (превод), 26. Градецът беше мъртъв — такива са всички провинциални градове, далеко преди полунощ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. Целта му [на дружеството] в устава от 1884 г. се определя въпреки далеко по-благоприятните условия и държавната подкрепа много по-общо и кратко. М. Арнаудов, БКД, 118. — Гавраил? Тоя страхопъзльо? Той далеко не е Асен, но има право на престола и ще ми помогне с военна сила да си взема моя. Ив. Вазов, Съч. XX, 36. И кораба се носи леко / с попътни тихи ветро‑

ве, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. П. К. Яворов, Съч. I, 60. — Мамо ле, стара майчице, / далеко ли йе град Враца / и Врачанския манастир? Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. Удвоено далеко-далеко. За усилване. Те [патиците] правят широки кръгове над полето,.., издигат се и виждат далеко-далеко през бляскавото поле две черни тънки ивици. Елин Пелин, Съч. II, 189.

Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне някому, който е изпаднал в тежко положение. А отроците няма кому да се оплачат? Бог викоко, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко! М. Марчевски, П, 267.

ДАЛЀКО

ДАЛЀКО-. Първа съставна част на сложни думи (съществителни, прилагателни или наречия), която означава, че признакът, изразяван с втората съставна част, се проявява на голямо разстояние от нещо или на голям интервал от време, напр.: далекобойност, далекоморски, далекострелен и др.

Списък на думите по буква