ДАЛЕКОИЗТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЕКОЍЗТОЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до Далечния Изток (страните и географските области, разположени в източната и югоизточната част на Азия). Далечният изток [на бившия СССР] достига до Охотско и Берингово море.. Далекоизточните планини са преграда за влажния летен мусон откъм Охотско море и затрудняват съобщенията. Геогр. X кл, 13. Владивосток е град на руската морска слава. Тук през 1854 година руски моряци отбили нападението на мощната англо-френска флота..; врагът трябвало позорно да напусне руските далекоизточни води. Л. Мелнишки, ПП, 84. Далекоизточни народи.