ДАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар., сега поет. Далечен. Казах на карпите: "И вий ще / живейте с вековете дални". Ив. Вазов, Съч. ХVII, 206. Трите наши езера светлеят, / .. / Денем те унесени мечтаят, / тихо шъпнат с вековете дални, / в лунни нощи край вълни кристални / самодиви тайнствени играят. Ив. Вазов, Съч. V, 183. Еуфимиан затова нареди / верни слуги и ги изпроводи / да по всички градове и страни, / манастири и дални пустини / изпитуват, еда го [сина ми] намерят, / родителска серца обвеселят. К. Огнянович, ЖА, 30.

— От рус. дальный.