ДАЛЕЧИНА̀

ДАЛЕЧИНА̀ ж. 1. Голямо разстояние, отдалеченост от някого или от нещо. Противоп. близост. На летището имало състезание. Било интересно да се види.. Въпреки далечината (десет километра от Прага) народът непрестанно се точеше. Г. Белев, КВА, 19. В дъното на пещерата се мярна някаква фигура, чието лице не се виждаше ясно поради далечината. М. Марчевски, ТС, 129. — Малко далечко е там... Инак градът е хубав. — Ако е далеч, бае Лулчо, нищо от това — пресече го Колчо, който не бягаше от далечината. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 291.

2. Пространство, място, което се намира на голямо, на много отдалечено разстояние от някого. Излязох на палубата. Селото се виждаше в далечината. М. Марчевски, ОТ, 457. В далечината сухо лъщяха зреещи ниви, в прах и зной прозираха очертанията на няколко хълма. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Голям куршумен облак отсени слънцето, надвеси се над Еньова чифлик и се закачи на гората, която се тъмнееше в далечината. Елин Пелин, Съч. III, 143. Методи Николов бавно вървеше по широкия булевард.. и се заглеждаше в далечината, където по на‑

пречната улица от време на време прекосяваше трамвай. М. Грубешлиева, ПП, 199. Гицата беше накривил гуглата над едната си вежда и често бършеше очи, за да може по-ясно да улавя далечините. К. Петканов, ЗлЗ, 183. // Неограничено, безкрайно пространство, далечен простор. Слънцето потъне в безкрайните далечини, припадне здрач. Ст. Марков, ДБ, 159. В далечините небето беше потъмняло и допираше леко крило до земята. К. Петканов, СВ, 234. Човек може да стои с часове на палубата и да се взира в далечината. Св. Минков, ДА, 17. И пътешествам през книги, / през хора и през страни, / стигам планински вериги, / слънчеви далечини, / крача под чужди поднебия. А. Германов, М, 72.

3. Голям интервал от време, отдалеченост по време от някакъв момент. Екът на това име въпреки далечината на епохата и местата, дето бе гърмяло, бе проникнал и в тоя ъгъл и останал пресен до него ден. Ив. Вазов, Съч. IХ, 125. Скритите под чужди имена действуващи лица и далечината на времето не ограничават фабулирането. М. Кремен, РЯ, 33. Колко чудни и странно приятни изглеждаха тия дни в далечината на спомените!... Д. Димов, Т, 545. Възкресявайки в спомена изчезналите, ние си възвръщаме частица от най-истинското у нас, изчистено сега от петна поради далечината. К. Константинов, ППГ, 267.

Списък на думите по буква