ДАЛЕЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЛЀЧКО нареч. Разг. Умал. от далече. — Тука ще обядваме — рече чичо Никола и избра едно отседно тихо място, далечко от кладенчето. Елин Пелин, ПР, 64. Стрелочникът заклати фенера със зелена светлина и ни поведе към втората линия, малко по-далечко от гарата. Г. Белев, ПЕМ, 115. — Откога ще почна работа? — От утре. Малко далечко е, но... ти си млад, можеш и пеш... М. Грубешлиева, ПИУ, 12. Стоян наближи крайните градски махали далечко преди да се раздени. Д. Талев, ЖС, 15.