ДАМАРЛЍЯ ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. Който има жилки. Канеше се да роси и Рамзина прибираше в коридорчето рамките с тютюневите низи. Не всички листа бяха дамарлии, имаше малки златисти като пендари и тях Рамзина вардеше повече от очите си. Б. Несторов, АР, 224.