ДАМАСКИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАМАСКЍН м. 1. Вид популярен ръкописен сборник с поучителни религиозни слова, разпространяван в България през ХVII-ХIХ в. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит.. нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език — съставят сборници със смесено съдържание, познати под името дамаскини. Б. Пенев, НБВ, 20. Проповеди против магесниците и вещиците намираме и в дамаскините. БР, 1931, кн. 6, 204. Що драскаше той там, умислен, един? / Житие ли ново, нов ли дамаскин, / зафанат от дълго, прекъсван, оставян? Ив. Вазов, Съч. I, 188.

2. Слово, проповед от такъв сборник, четено в черква. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. И всеки празник под амвона казвал хулави дамаскини. Т. Влайков, Пр I, 89.

— Гр. от собств.