ДАМГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДАМГА̀ ж. Простонар. 1. Следа от удар, порязване, зарасла рана и под. върху тялото на човек или животно; белег. Нали все нея викат, когато има мъртвец, отишла тя, окъпала го, ама забелязала, че имал сини дамги по шията. Й. Йовков, А, 128. До днес от прангите личат ми по нозете дамги. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 95.
2. Нарочно, съзнателно поставен от някого белег, печат върху тялото на човек или животно като знак за собственост. Грапав и червен, белегът от изгоряло се спущаше през цялото му [на Ситната стъпка] лице, дамгата се разливаше под яката. Р. Сугарев, СС, 45. — Мома Стойне меанджийко, / .. / не видваш ли в път да мине, / в път да мине мойто стадо: / на рога му царска дамга. Нар. пес., СбВСт, 310. Туряли им дамги; жигосвали ги. Ст. Младенов, БТР I, 505. // Предметът, с който се поставя такъв белег, печат.
3. Печат, клеймо върху хартия, плат и под. — Амчи то не е басма ки, паяджина.. Англиканска стока, французойска. — Виж, виж дамгата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 156. В 714 год. Требел заключва мир с Византия и главният член на този договор бил, щото да са дават фактури за стоките и да им са ударя дамга. НБ, 1876, бр. 12, 47. // Предмет, с който се поставя клеймо; печат.
4. Шарка върху някаква повърхност, обикн. като ивица. Едната стовна била жълта със зелени дамги. Л. Каравелов, Съч. II, 63. "Моята планинска, свободна и здрава натура — .. — излезе победителница, защото по-бързо ще избелите арапина на европейското слънце и по-бързо ще да лишите тигъра от неговитте врождени дамги, нежели да прекроите от балканския свободен казак светски фанариотин или пловдивски роб..." А. Каралийчев, ТР, 176. // Петно от изцапано. Подир три часа се показаха из оряховския път с осем зайци, провесени по четири на двата коня, на които главите с дългите клепнали уши се мандахераха под хълбоците на конете и кръвта беше накървавила корема на конете им от двете страни на две големи дамги. Ц. Гинчев, ГК, 151. Това бяха стари скъсани панталони, сетрета, сюртуци с дъх на прах и на плесен: сини на ивици,.., черни със смътно лъщещи мазни дамги. З. Сребров, Избр. разк., 136. ● Обр. Обнародвайте това наше съобщение, за да се избърше дамгата на войската, загдето се присъедини към революционерите. С. Радев, ССБ II, 101.
— Тур. damga.