ДАМГОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАМГО̀СВАМ, ‑аш, несв.; дамго̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Простонар. Слагам, поставям на някого или нещо дамга; жигосвам. Дамгосвали робите и жестоко се разправяли с тях.

2. Прен. Разг. Набеждавам, нарочвам някого за някакъв (в отрицателен смисъл); опетнявам, опозорявам. Нали знаеш, че съм компрометиран. Не си струваше по тъмното да вървиш с мене. Ще те видят и ще те дамгосат. М. Яворски, ХСП, 196. — Ами аз на теб ти се чудя как можеш да се оставиш да те подритват и вчерашните хлапетии! Ти, дето те знаят из цялата околия и те почитат, да се оставиш на едни момчетии да те дамгосват като такъв и онакъв. Ст. Даскалов, СЛ, 132.

3. Простонар. Изцапвам на петна някого или нещо. Каруцата мина през локвата и дамгоса децата край пътя с пръски кал. дамгосвам се, дамгосам се страд. и възвр.

ДАМГО̀СВАМ СЕ несв.; дамго̀сам се св., непрех. Простонар. Ставам на петна. Бялата дреха лесно се дамгосва.

— От тур. damgalamak.