ДАМЛОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАМЛО̀СВАМ, ‑аш, несв.; дамло̀сам, ‑аш, св., прех. Простонар. Правя някой да получи сърдечен или мозъчен удар. — Земьо, човешка гробнице, по-скоро го прибери, не го оставяй да се храни с потта на вдовиците и да се пои със сълзите на сираците! Мили Боже, чуй ме, от сърце ти се моля, дамлосай го!... К. Петканов, ДЧ, 283. // В съчет. с дамла — поразявам, убивам някого. Той [Бог] е милостив. Той праща лека смърт. Ще изпрати болест, дамла ще те дамлоса, гръм ще те срази сред полето, и то само когато силно си го наскърбил. К. Петканов, БД, 213.