ДАМОКЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАМО̀КЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Само в съчет. Дамоклов меч. Книж. Голяма опасност, която непосредствено и непрекъснато застрашава някого (от древногръцкото предание за сиракузкия тиранин Дионисий, който, за да покаже на Дамокъл несигурността на своето щастие, заповядал да поставят над главата му меч, висящ на конски косъм). Впечатлителен и слаб, той рано или късно,.., щеше да обади, моралния си съучастник. Докторът постоянно чувствуваше главата си под тоя дамоклев меч. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125.

— Ог гр. собств.