ДАН

ДАН1, мн. няма, ж. Старин. Данък, дължимо. — Ама все по-добре би било на душата ми да имах пълна житница и всеки ден чорбица в гърнето. Добре би било да нямаше дан и господарщина. М. Смилова, ДСВ, 171. Според поверието всяко езеро си има стопанин ‑.. и тоя стопанин живее в най-дълбоката част на езерото. Оттам той следи кой ще нагази във водите му, без да е поднесъл обикновената дан — хляб, сол и сребърна пара. Н. Попфилипов, РЛ, 52. — От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите. Птичка да прехвръкне, цар да премине, дан трябва да ни плати. Ст. Загорчинов, ДП, 60. "Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан." Ив. Вазов, Съч. I, 189.

◊ Давам / дам своята дан. Книж. Поемам своята част от някакво общо дело или участвам според силите, възможностите си в нещо общо. Апостоле, това може би не е най-доброто начало в описанието на сюблимните мигове; още повече, че духовенството — онова духовенство, което беше част от народа — даде своята дан на въстанието. Н. Никифоров, ПВ, 110. — Ето — глухо беше казал Дечев, май повече на себе си, отколкото на нисичката си съпруга. — И ние дадохме своя дан в прибирането на реколтата! Ч. Шинов, БС, 4. Отдавам / отдам дан някому. Книж. Оказвам някому дължима почит. Тук ще може да отдаде [Владимир Димитров] най-цялостната дан на своята майка, на своята родина. Е. Каранфилов, Б III, 67. — Уважаемият господин прокурор с една блестяща реч, за която аз му отдавам всичката дължима дан на уважение и удивление,.., доказа невинността на

подсъдимата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 24. Плащам / платя (заплащам / заплатя) дан на нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои предишни постъпки или от увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал напълно; плащам данък. Както всеки победител и Хасан паша трябваше да заплати дан на заслепението от пировата си победа. Н. Никифоров, ПВ, 101.

ДАН

ДАН2 и удължено да-а-а-ан или данн, удвоено дан-дан, междум. 1. За наподобяване звука на гърмеж. "Дан-дан!"- веднага изгърмя Гарибалдов. — Олеле! — веднага изпищя някакво момче и изскочи иззад един шубрак. Д. Калфов, Избр. разк., 201. В полусън той грабна пушката и да-а-а-ан — гръмва! Елин Пелин, Съч. I, 196.

2. За наподобяване на камбанен звън. В този момент леките железни удари на клепалото отново и широко се разтеглиха над черковния двор — възвестиха наченалата утриня. Дан-дан, дан-дан! — непрекъснато бучеха тежките железни удари. П. Михайлов, ПЗ, 103.

3. За наподобяване на удар върху някакъв предмет, който кънти. — Прозорците защо съм затворила? — дан, отвори ги. П. Тодоров, Събр. пр II, 128. Слепите ми очи взеха да бият по-силно, па и Иван Татаров взе да блъска по-силно обръчите на своята бъчва. Поогледа я, поогледа я и току блъсне отгоре. Даннн! — ехти бъчвата. Й. Радичков, ББ, 60-61.

4. В сказ. функция: а) Давам изстрел с огнестрелно оръжие, обикн. пушка, револвер; гръмвам. Дигна [майорът] пищова нагоре и дан... дан... дан... три пъти във въздуха. П. Незнакомов, БЧ, 23. "Дан! Дан!", "Дан-дан!" — почнаха вече приятелите му отляво и отдясно. Веднага почна и той... Д. Калфов, Избр. разк., 201. б) За камбана — започва да бие, да звъни. Като грейнало онова слънце над ширналото се Леново,.. — да гледаш, да се ненагледаш. А изведнаж — камбаната: дан! дан! Н. Каралиева, Н, 67.

Списък на думите по буква