ДАНГУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНГУ̀Л м. Диал. Дангалак; данга. — А бре вие на анадолски аскер твърде много не се надявайте,.., те са дангули и нищо не струват: догде се накрачи с ония широки шалвари, догде си възседне коня, догде прибере дъното на шалварите си, ще погърми. Ц. Гинчев, ГК, 362-363. А Дълъг Колю Делинейков, той много ги събарял, но не сполучили да го ранят. Той се оттеглил в асмалъка, та се защитил и върнал дангулите изплашени. М. Кънчев, В, 62.