ДАНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДАНО̀ частица 1. За изразяване на желание за нещо, което е възможно, допустимо да стане; нека. Дано брат му оздравее, дано се спаси! Елин Пелин, Съч. III, 165. Дано е по-леко на тая нива. Па и тя дано е понавикнала. Т. Влайков, Съч. I 1925, 256. — Доколкото разбрах, иска издълбоко да подхване работата. Дано, дано! Това отдавна трябваше да стане. М. Марчевски, П, 186. За да не се излагам поне пред учениците си, виках го у дома, да го занимавам безплатно, та дано каже нещо, кога го вадя на урок. Чудомир, Избр. пр, 50. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Вървиме ний самотни на светът, / звезди световни, всяка своя път; /../ Дано не се пресрещнем някой път! / Съединени, ний ще угаснем.../ за нас самотност трябва — за да греем. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 21. // При благословии, клетви и др. — за изразяване пожелание да се сбъдне нещо. Викаше [дядо Пеньо] радостно: — Юначага си, Ристе!.. Дано те Господ поживи! Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. — Дано, дано всевишният удостои усилията ти с успех! — Благослови Антим, като споделяше радостното му [на Славейков] предчувствие. Цв. Минков, МЗ, 218-219. — Чума да те тръшне! Дано пукнеш, че да се отърва от тебе! Й. Йовков, ПК, 195. — Тъй било то!.. Оръжие ще ми търсят [общинарите].. Нека го намерят.. Дано гроба си намерят! К. Калчев, ПИЖ, 23.
2. Разг. Обикн. в реплика при възражение — за изразяване на убеденост от страна на говорещия, че и той е запознат с нещо и че може да се справи с него. — Я ги оставете тия вариклечковци — нека си чупят там главите! Примрели сме им за сандвичите и за виното! Дано и ние можем да си направим сандвичи, хем по-хубави от техните! Св. Минков, РТК, 135. — Голяма работа, че возят пътници с файтона. Това ли им е учеността! Хайде, дано и аз да съм видял малко повече свят от тях! В. Нешков, Н, 381. — Че къде по чуките ориз, бе Алия? Ниско му трябва на него, вода. — Дано знаем какво му трябва на ориза! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 296. — Стига си ни мотал! — каза Киро. — Дано и други са били бригадири, не сме първи ден на обекта. Кл. Цачев, В, 15.
3. Като съюз. Въвежда подчинено изречение за цел и желание. Бръчков инстинктивно се озърташе насам-натам, дано види някой от богаташите. Ив. Вазов, Съч. VI, 43. Той оставяше кръчмата и час по час отиваше у дома, дано чуе нещо хубаво от снаха си. Елин Пелин, Съч. III, 117. Баба кашля, дави се от задухата. Мама ѝ подава зелената стомна да пие вода, дано ѝ мине. К. Калчев, ПИЖ, 180. Никаква растителност. Напразно децата предприемат поход в гората, дано намерят някаква тревичка. Г. Белев, КР, 10. Отецът стоеше настрана и свенливо поглеждаше към болярина, дано се той сети някак си и обади на царя. Ст. Загорчинов, ДП, 369-370.
— Други (диал.) форми: давно̀, довно̀, дамно̀.