ДАНТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНТЀЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е направен от дантела или украсен с дантела; тантелен. От дантелената завеса на прозореца се процеждаше тъжната и белезникава светлина на дъждовния ден. Д. Димов, Т, 681-682. През отворения прозорец пълзи лек ветрец от Винервалд, шушне нещо от дантелените пердета и ги кара да се огъват и да тръпнат развълнувани. К. Кюлявков, ОЛ, 22. След малко на завоя се показаха най-напред десетина конници.., а след тях трийсет катъра с дарове, покрити с тънки дантелени кърпи. П. Константинов, ПИГ, 131. Тристан, немощен от усилието на изговореното, затвори мигновено клепачите си. Лицето му отразяваше восъчена бледнина по дантелената възглавница. У, 1911, бр. 217, 1.

2. Който е подобен, прилича на дантела; тантелен. Слънцето беше изгряло. Брезите хвърляха дантелени сенки по тревата. К. Калчев, ДНГ, 43. Заек бе минал наблизо, оставил накъдрена, дантелена следа. Ем. Станев, ПЕГ, 22-23. Топло, матово синьо небе лежеше над дантелената зеленина на двора, над цъфналите магнолиеви дървета. П. Вежинов, ВР, 146.