ДАНЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀НЪК, мн. ‑ци, м. Задължителна безвъзмездна сума, която населението дава на държавните органи или косвено. Били освободени [войниците] от данък и други тегоби и имали право да носят.. разноцветни дрехи. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Десетина ратаи караха сто коня — годишния данък, който плащаха на ромейския император болярите от балканската крепост Търнов. А. Каралийчев, ПГ, 94. Добруването не дойде, това го виждате вие сами,.., защото сте потънали до шия в данъци. Кр. Велков, СБ, 110. Караха за Тарканските складове в Средец данъци: тъкани, кожи. Й. Вълчев, СКН, 27. Вие дори не знаете, че е имало данъци за добитъка, за ракията, за житото, за нивите. К. Калчев, ПИЖ, 72. Данък върху общия доход. Поземлен данък. Продоволствен данък.

◊ Ергенски данък. Икон. Остар. У нас в периода 1944-1989 г. — данък, който държавата удържа върху всеки вид заплащане на лица, навършили 25 години, но без деца. Косвени данъци. Икон. Държавни приходи от облагане на консумацията (акции, мита и фискални монополи). Кръвен данък. Истор. Данък, вземан от християнското население по време на турското робство — на всеки три или пет години по едно на пет или десет момчета за попълване на еничарската вой‑

ска. Онези,.., които не щат да дават момчета за кръвен данък или да работят султанова ангария — всички те се изнизват из полските си села. В. Мутафчиева, ИКМ, 28.

? Плащам / платя данък на нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои предишни постъпки или от увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал напълно. — Животът коригира сума заблуждения.. — Спомнете си на колко много крайности трябваше да плащаме данък преди години. Л. Станев, ПХ, 154.