ДАНЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀НЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е свързан с данък. — Необходимо е и данъчният товар на населението да се намали. Т. Влайков, РП I, 156. Трета година вече, откак работя земя — моя собствена, купена с крепостен акт, скътан при данъчните квитанции в желязното сандъче. М. Вълев, ПСС, 40. Идва един дан при мен данъчният служител и ми казва: — Знаете ли, че дължите данъци от 1932 година досега? К. Видински, НСП, 20. Мъжът ѝ Иван, дребен данъчен чиновник,.., идеше към чешмата с изпразнени лейки. Д. Ангелов, ЖС, 9. Данъчен агент. Данъчна политика. Данъчна система. Данъчно удостоверение.

2. Като същ. данъчен м. а) Разг. Данъчен агент. На четвъртия ден някаква опечалена вдовица ме накара да ѝ пиша заявление.. На петия същата вдовица ме помоли да я водя при данъчния. Там от номер на номер — изгубих цял ден. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Селото овдовя; остана само кметът и двама-трима данъчни. Ил. Волен, БХ, 40. б) Остар. Лице, освободено от военна служба и обложено с данък. Ала радостта ни по машината скоро се помрачи. Баща ми беше данъчен, че бе все и болнав. Ето ти една вечер пъдарят и нему донесе повиквателната. Кр. Григоров, Н, 195. — Ти служил ли си досега? Де беше в Първата война? — Ние сме данъчни, господин подпоручик. В Балканската война карах с колата хляб за момчетата. К. Константинов, Избр. разк., 47. данъчното ср. Сградата, в която се помещава службата, където се внасят данъците. Тук се жълтееше околийското управление, по-вляво — данъчното, сградата на земеделската банка и инженерството. Сл. Трънски, Н, 36.