ДАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀РА ж. Търг. Тегло на съд или опаковка, което се приспада от общото тегло на стоката, за да остане нейното чисто тегло. Житата и брашното, които кир Гошо купувал от селяните, постоянно губиле 1/4 от тежината си без съдействието на дарите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 14. Вземам дара.

◊ Вземам си / взема си дарата. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. Извадих на дара нещо. Диал. Оставих напразно нещо. Излязох на дара. Диал. Останах напразно. Повече дара, отколкото масло. Диал. За нещо — не си струва труда; безсмислено е, безполезно е.

— От араб. през тур. dara.