ДАРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Текстилна машина с подобни на таралеж валяци за влачене на памук, вълна, къси ленени влакна и др. От дума на дума стигнаха до машините и до големите печалби, които те даваха. Подхвърли Гатю да купят заедно дарак и меген. Г. Караславов, С, 97.

Шофьорът потули някъде каиша и тулума с маслото, запиля се към оная жълта постройка,.., в която рано през пролетта монтираха дарака. Цв. Ангелов, ЧД, 156-157. Те [жените] отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна. К. Петканов, МЗК, 242.

2. Ръчен уред със зъбци за влачене на вълна, коноп, памук и др. Цонка прибра празните чаши на табличката и ги занесе в къщи, па влезе, внесе дарак и вълна и седна до Пека да влачи. Т. Влайков, Съч. II, 65. Шумът на кълчищата и трептящият звук от острите игли на дарака пълнят стаичката с тъп, ленив и приспивателен напев. Елин Пелин, Съч. II, 99.

3. Даракчийница. Тя не може да се заблуди — квартирата ми е близо до дарака, където е ходила сама толкова пъти. К. Георгиев, ВНП, 46. В градчето веднъж седмично ставаше пазар, народ всакакъв идеше,.., отделно пък жените на големи групи — те отиваха на градския дарак с чепкало да разбиват дреб. Й. Радичков, ББ, 121. Недовършеният скелет на тепавицата цял месец стоя непокрит на дъждовете, докато Дъбакът и Корчан кроеха план за дарак. Елин Пелин, Съч. I, 169.

— От тур. tarak 'гребен'.