ДАРБУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРБУ̀КА ж. Муз. Арабски музикален ударен инструмент от печена глина във вид на широко гърне с опъната кожа върху отвора му; тарамбука. На трапезата им [на турците] не липсваше и вино, макар то да им е запретено от корана, а на маанетата — дааре или дарабука. Ст. Чилингиров, ЖП, 185.

— От араб. през тур. daraban 'удряне'. — Други форми: тарбу̀ка, тарабу̀ка, тарамбу̀ка, дарабу̀ка.