ДАРЀН

ДАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от даря като прил. 1. Който е подарен. Подаде ни я [книжката] за спомен, че е идвал у нас, и ни изпрати в другата стая да четем.. Отпъдени по тоя начин в другата стая, почваме ние да четем дарената книжка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86. Но и при вас ще дойда непременно — / подобно обич за дарена обич, / подобно мисъл за дарена мисъл. А. Германов, М, 116

2. Който има някакви способности, дарби; надарен. В "Целокупна България" дарената ръка на беловласия поет написа една сатира. С нея той постави началото на нашата детска поезия. А. Каралийчев, ПГ, 204. Ново разбиране на човешко отношение, изразителен диалог.. трябва да има в пиесата, защото и най-дарени режисьори и артисти не могат да вдъхнат живот в мъртвите сцени. Н. Лилиев, Сб??СЕП, 426. Когато палачите сграбиха стареца и го хвърлиха в пламъците, дъщерята на императора Анна, .., дигна ръце и закри очите си. На стари години тая набожна и високо дарена жена записа с оскърбителни и отровни думи мъжествената смърт на Василия. А. Каралийчев, С, 32.

Да̀рено хоро. Диал. Сватбено хоро, което се играе при раздаване на даровете.

Списък на думите по буква