ДАРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀РЕЦ м. 1. Умал. от дар; малък дар (в 1 знач.). Днес с тая моя слаба работица прихождам към бедната ни народна книжнина,.., ида, думам, да ѝ принеса и посвятя тая благовонна китка, тоя мой малък и смирен, но скъпоценен дарец. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), VI.

2. Малко дар (във 2 и 3 знач.). — Ваша милост е оратор? — Дал ми господ дарец. Ив. Вазов, Съч. XIX, 6. Ето и момичета ни пристигнаха, станаха моми за женене, нели тряба и ти като един баща да помислиш, да им приготвиш нещо дарец, чева тъй ли ще ги пуснем като нийде никаквите? Ил. Блъсков, ПБ I, 120.