ДАРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Мъж, който дава дар, подарява някому нещо. За един миг аз бях обграден от куп жени и деца, които пъшкаха,.., простираха към мене ръце, като към някой дарител на правосъдие. Пряп., 1903, бр. 85, 3. София била позната с обширните си и добре уредени ханове — керван-сараи, изградени от щедри дарители. П. Мирчев, К, 14. Според желанието на дарителя старият чорбаджия трябваше да съхранява всички пари и ценности, докато се разбере дали ще бъде спасен. Ем. Станев, ИК I-II, 296. Ликът на дарителя Георги [на притвора] е много добре запазен върху източната стена [в съборната църква] на притвора. Ст. Михайлов, БС, 249.