ДАРМАДАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀РМАДАН неизм. Простонар. 1. Като същ. Нещо разтурено, разхвърляно, разнебитено. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир — и завещал / на синовете си държава всемогъща, — / но подир него тя се дармадан обръща .. / Пиши го свършено и там го остави! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 165.

2. Като междум. в сказ. функция. а) Разтурям, разбърквам, разхвърлям нещо. Отишли, брате мой, в Букурещ — дигнали целия град на главата си; туй цигулари, туй шантани — дармадан! Ал. Константинов, Съч. I, 118. б) Унищожавам, разнебитвам, развалям нещо. Колицата почна да се връща назад и повлече мене и майка ми към другите урви.. — Спаси детето! — крещи той. — Лягай под колицата да намалим удара.. Въпреки всичко — праас! Дармадан! Й. Вълчев, РЗ, 61.

◊ Правя (направям / направя) <на> <дар> дармадан някого или нещо. Обикн. в св. Разг. 1. Унищожавам, съсипвам или съвсем разнебитвам някого или нещо. Куршумите — думи го промушваха, правеха го на решето или още както се казва, на дармадан, но той нехаеше. Черемухин, П, 51. Една нощ, когато диваците спокойно хъркаха на слънчевото плато, Хук и младежите ги направиха на дар-дармадан. Оставиха живи само няколко десетки от диваците, които побягнаха накъде им видят очите. В. Цонев, НВЛ, 43. 2. Изцапвам, развалям. — На мене да ги [дрехите] дадеш, в един сахат време ще ги направя дармадан. До вечерта от лекета не можеш им разбра цвета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Става / стана дармадан. Разг. Разбърквам се, обърквам се съвсем.

— От тур. darmadaрan.