ДАРМО̀Н

ДАРМО̀Н м. Диал. Решето с едри дупки, с което се пресяват зърнени храни след вършитба, за да отпаднат едрите примеси. Прав още, макар че беше минал седемдесетте,.., дядо Иван пъргаво тръскаше назад-напред тежкия дармон, под който, като злато, течеше житото. Й. Йовков, ЖС, 215-216. Някога в този килер имаше строшени панери, смачкани шапки, издънени решета и дармони. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147. — Чуй бе, момче — се показа през зида един от циганите, — я викни татка си, да му продам един дармон. З. Сребров, ВСП, 23.

Направям / направя на дармон някого или нещо. Обикн. в св. Диал. 1. Надупчвам на много места. 2. Прострелвам с много куршуми. — Я се погледни! В тия дрехи приличаш на чучула. Не на решето, а на дармон ще те направят. К. Петканов, МЗК, 237. — Мечка ли бе? Или нейде в чуждото, а? — Мечка ли? Де да беше мечка!.. — Яшар отново се прегърби и прошепна: — Шумкари! Щяха да ме направят на дармон. Ив. Венков, ХКН, 30.

— От гр. δερμόνι. — Друга форма: дърмо̀н.

Списък на думите по буква