ДАРОВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРОВА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Дарба; дар, талант, надареност, заложба, даровитост. Учителят не оценил музикалността на своя ученик, който достатъчно ярко показвал вече дарованието си. Ст. Грудев, ББ, 11. Тъгуваше, че синовете не искаха да го последват в новия път. Дразнеше го тяхната смелост и дарованията им на държавници. Й. Вълчев, СКН, 468. Радостта идеше от бляскавите дарования на младия княз, от острия му ум. А. Гуляшки, ЗВ, 54. Младежите се отпуснаха, откриха своите дарования. Ради определи кой какъв номер ще изпълни. Ст. Мокрев, ЗИ, 202. Дарованието навсякъде ще да си пробие път и талантът няма да угасне под бремето на нещастието. Хр. Ботев, КК (превод), 14.

2. Даровит човек; талант. — Нещичко за Йовков, г. Страшимиров?.. — Голямо дарованвие беше.. Млад си отива, много млад. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 343. В желанието си да насърчи и по-скромни дарования, списанието допуснало и стихотворението на Пишурка. Хр. Бръзицов, НЦ, 169. Ония сановници и съветници, които придружаваха владетеля до Големия извор в Орфеевите планини, се мъчеха да убедят своите съседи, че това момче е едно невиждано дарование и че щом засвири, всички ще занемеят и ще се забравят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Сред тези любители артисти блясват ярки дарования. А. Каменова, НК, 1958, бр. 4, 5. Из недрата на народа изникнаха много дарования, които получиха междунородно признание.