ДА̀РОК, мн. ‑ци, м. Диал. Обикн. в съчет.: Дарок даруем. Нар.-поет. Дар дарувам. Голем ке те дарок даруйеме: / Секо момче по йедно оруже, / а момите (по) свилена кошуля. Нар. пес., СбНУ X, 80. Голем дарок тебе че даруем, / че ти давам той жълто кадифе! Нар. пес. СбНУ XLIII, 231.