ДАРОНОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРОНО̀СЕЦ, мн. ‑сци, м. Книж. 1. Който носи или поднася дарове (Ст. Младенов, БТР).

2. Църк. Дарохранителница. Някогаш са ся чували св. дарове за болни в златен или сребърен гълъб, който висял изпод небото над престола, но когато е това престанало за мъчното взимане оттам, захванали са да ги чуват в особена кутилница, която ся нарича дарохранилище, даръносецът (хлябоносец). З. Петров и др., ЧБ (превод), 16.