ДАРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дарявам и от дарявам се. — Какво, земляци? Защо така увесихте нос? Та това — Димовото даряване — е чест за нас. Г. Манов, КД, 83. Майката.. току се ровеше в големия сандък и търсеше да нагласи дрехи, завивки за младата невеста. А трябваше да се изтъкат.. кърпи за даряване. Б. Несторов, СР, 124. — Няма нищо страшно! Са‑

мо още седем обряда! Погача по селски, баница с рози, даряване с кърпички. Ив. Остриков, СБ, 23-24. Такива села с хората им и земите им тогава се раздаваха от царете на болярите за принесени услуги на държавата. Особено се радваха манастирите на такива великодушни дарявания от благочестивите владетели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. Ния щим да ви речеме:/ "Малка е Дода — дар няма, / дар няма за даряване, / премяна за венчаване!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 276.