ДАСКАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀СКАЛ, мн. ‑и и (разг. пренебр.) даскаля̀, м. 1. Остар., сега разг. пренебр. Учител. Аз се запознах с по-първите хора и те сами ми предложиха да ме условят, като се научиха, че съм бил даскал. На другий ден аз бях вече в училището. П. Р. Славейков, БП I, XXVI. В малкото селце се открива училище. Даскал Камен срещу награда от два гроша месечно на дете и храна от селото започнал да учи децата на непреклонните планинци. О. Василев, ЖБ, 17. Над пътя се бяха вдигнали облачета прах, чуваха се пискливи детски гласове. — Даскалът е събрал дечурлигата, такава ще да е работата. Сп. Кралевски, ВО, 133. Тъкачева не можеше да побере в ума си как нейният син ще стане селски даскал. Г. Караславов, ОХ I, 191. — Помолих го много да не казва на даскалята. Той [огнярят] уж ми обеща, обаче им казал. Д. Цончев, ЛМ, 134.

2. Разг. Ученик. Ти, даскале, си гледай уроците и не се бъркай в тия работи. Не са те за деца!

3. Остар. Човек, който учи някого на нещо, обикн. лошо, нередно; учител. А другия им тартор, някой си Владиков, го съдиха, но го оправдаха.. Стоя само шест месеца предварителен затвор. А всеки знаеше, че той беше даскалът им. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 88. Ние знаем, че не си виновен. Други са ти даскалите. Те да ти берат греховете! К. Митев, ПБ, 306. — Да не съм те видял още веднъж да правиш такива работи. Знам аз кой ти е даскалът. В. Геновска, СГ, 250.

◊ <Иди> да си вземеш парите от даскала <който те е учил>. Ирон. Не знаеш, грешиш; твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. — Не отърва.. Трудове много, а печалбата никаква.. — Ти да идеш да си вземеш парите от даскала, който те е учил. Чу ли? Иди и ги вземи!- вика дядо Хаджи. Ц. Церковски, Съч. III, 247.

— От гр. δάσκαλος.