ДАСКАЛУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАСКАЛУ̀ШКА м. Индив. Пренебр. Дребен, незначителен даскал. Ако сега съм богат човек,.., а не нещастна командирована даскалушка с мизерна заплата, дължа го на вас. Г. Караславов, Избр. съч. II, 173. Адвокатът ненавиждаше това мръсно заведение, дето се събираха доморасли местни интелигенти, и не можеше да си представи, че възрастен мъж, уважаващ себе си, ще се курдиса на някоя маса в компанията на бъбриви даскалушки. Г. Караславов, ОХ IV, 559.