ДА̀СКАЛЧЕ

ДА̀СКАЛЧЕ1, мн. ‑та, ср. Остар., сега разг. пренебр. 1. Умал. от даскал; млад даскал. Даскалчето, на което не обръщах особено внимание, ръководи революцията. Ем. Станев, ИК III-IV, 447-448. Попове и даскалчета от околните села са стичваха, едно да видят това кърваво позорище, и друго да утешат Милча. Ил. Блъсков, ЗК, 158. Хм! Я ги гледай ти! Даскалчетата! Той презираше още голобрадите им лица, градското им облекло в тая зима тук, на село. Д. Талев, ГЧ, 210. Отговарят поповете: / "Ой ви вази, варналийци! / Я викайте попов Иван, / попов Иван, даскалчето, да разчете бяла книга, / да разчете, да разкаже." Нар. пес., СбГЯ, 28.

2. Умал. гальов. от даскал (във 2 знач.); малък ученик. В годината 1830-та ние виждаме в черковния двор при старата горня шуменска черква една килия с един стар даскал на име Кольо с 40-50 ученика — даскалчета, които сами заплащале на даскала си на месец по 60 пари. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 64.

ДА̀СКАЛЧЕ

ДА̀СКАЛЧЕ2, мн. ‑та, ср. Диал. Насекомо божа кравица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква