ДАСКАЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАСКАЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. Остар. и диал. пренебр. 1. Прех. Уча, съветвам скрито някого да стори нещо, обикн. лошо; подучавам. Той е даскалѐн в тази работа. Н. Геров, РБЯ I, 278.

2. Прех. Прен. Бия. Аз тебе ще те даскаля. Ст. Младенов, БТР, 508.

3. Непрех. Даскалувам (Вл. Георгиев и др., БЕР I). даскаля се страд. и възвр.