ДАТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАТУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Датирам. От това време (1887 г.) насам датува системната борба против филоксерата. СбЦГМГ, 87. Но нейният [на взаимоучителната метода] грамаден успех на Балканския полуостров датува собствено от 1820 год. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 634. Двадесет и пет години преди

Особождението пътешественикът Ами Буе пише: .. "Много от големите мегдани са покрити с неимоверни купища тор, които датуват може би повече от един век. Пазарът се състои от тесни, покрити и зловонни улички." П. Мирчев, К, 21. датувам се страд. След тях [керамичните плочки] поред дохожда един паметник на кириловското писмо, който също може прибилизително точно да се датува. Б. Ангелов, ЛС, 144.