ДАФИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАФЍНА ж. Остар. Лаврово дъво. Вечнозелени храсти .. се сменят с великолепни гори от.., бук, дъб, чемшир, дафина и платани. Пр, 1952, кн. 6, 38. А целият потон изкусно тъй сделен / на четири връсти, с венец е обграден / наоколо, венец от ветки позлатени — / дафина и чемшир. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15. ^● Дърво дафина. Нар.-поет. Паннала Ј слана ясенна / .. / Ослани гора и ода / .. / Сал ено дърво остало / на сливнянската планина / то беше дърво дафина. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 36.

— От гр. δά5νη. — Софр. Врачанки, Неделник, 1806.