ДАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА̀ЧА ж. Остар. Книж. Вила3. Той се готвеше да напусне Букурещ и да иде в Белград, дето митрополит Михаил го бе поканил да живее в дачата на лозето му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 163. Попово изглежда на хубаво, оригинално градче. На пръв поглед напомня разкошни дачи. Стр. Кринчев, СбЗР, 345. Ние сме на дача тук, на каквато мнозина аристократи не са били. Д. Калфов, ПЮН, 157.
— Рус. дача.