ДАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Остар. Книж. Прил. от дача. Майор Ш. беше разказал .. пресмешна история, що му се случила в Паргалово, едно от аристократическите дачни селца около Петербург. Ив. Вазов, Съч. IХ, 172. Дачно селище при брега на морето. Няма асфалт, пътят е мек, из уличките хора, които се разхождат или чакат около павилионите. К. Константинов, П, 93. Романът започва с точно обозначение на мястото и времето на действието — началните събития стават в дачна местност близо до Москва, непосредствено преди избухването на Кримската война (1853). Лит. Х кл, 42.

— Рус. дачный.