ДАЯМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЯМА̀ ж. Диал. Заслон, лятна кошара за овце, кози и др. домашни животни с един навес. — Трима ще сме ортаци, говеда и овце тази пролет ще свличаме под минджурските кории. На нашите даями ще ги угоим... З. Сребров, Избр. разк., 130-131. Снощи си дойде Димитър / от връх Стара планина, / от високата даяма. Нар. пес., СбВСт, 508. Като си слънце залезе / Митьо си стадо накара, / накара и го затвори. / В даямата си улезе, / че си огъня накладе. Нар. пес., СбВСг, 90.

— Тур. dayama.