ДВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВА, двА̀та, м., две, двѐте, ж. и ср., числ. бройно. 1. Само ср. Числото 2. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Две и две е четири. ѓ Две и три е равно на пет. ѓ Дванадесет без две е десет. ѓ Две по три прави шест. б) В м., ж. и ср. В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Организаторът сви рамене и отиде до бюфета. — Дай два швепса! В. Пламенов, ПА, 16. И ето, че се редят бразда, две, три — леха. Елин Пелин, Съч. I, 149. Сам Матаке на два пъти става, вади пари и плаща. Й. Йовков, ВАХ, 38. През двете мътни прозорчета се виждаше Младен, навел глава и отпуснал безжизнено ръце. Ст. Даскалов, БМ, 31. Направихме плана и разделихме се на две чети: едната чета трябваше да удари от едната страна, а другата — от друга. П. Хитов, МП, 18.-19. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29. в) Разг. В съчет. с числ. бройно един, три: един-два, една (едно)-две, два-три, две-три. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. След някоя и друга година Павел почна да си идва по-рядко.., и то за по два-три дена. Елин Пелин, Съч. III, 19. Ние можехме без особен риск да идем, защото не се отдалечавахме повече от един-два километра. Й. Йовков, Разк. II, 60. Дай ми едно-две яйца. г) В съчет. с някой съществителни: лев-два, грош-два, миг-два, час-два, ден-два, година-две и др. За посочване на приблизителен брой (един или два) от това, което назовава със съществителното; няколко. Някои пък работеха чуждо, за да припечелят грош-два. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. Ще поискаш веднъж-дваж, ще ти дадат грозд-два, и толкова се дава за цяр. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. Й. Йовков, СЛ, 86. А в къщи бе съвсем чужд, като гост: до̀йде, постои ден-два, па запраши нанякъде. Ив. Мартинов, М, 110-111. Има-няма година-две оттогава. ^● Само м. Самост. или в съчет. с часА̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Ще пътувам днес в два часа. ѓ Ще тръгна точно в два.

2. Като същ. две, ср. Писменият белег, цифрата 2 (II). Арабско две. ѓ Римско две. ѓ Напиши цифрата две. ^● В съчет. със същ. номер. Протокол номер две. ѓ Автобус номер две.

Ѓ Бия си (чукам си) главата <с два камъка>. Разг. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина, горчиво се кая, разкайвам се за нещо. И докато да найдем доктор, свърши то, златното ми дете, отиде си и ме остави да си чукам главата с два камъка. Г. Караславов, ОХ III, 192. Бозая (суча, цицам) <от> две майки. Разг. От две места извличам облаги за себе си. От неговите думи [на хаджи Хасан] излизаше, че за всичко са виновни ингилизите. — На две врати хлопат те! — заключи той. — От две майки искат да цицат! Ст. Дичев, Р, 96. Бъркам с две ръце в нещо. Разг. Разпореждам се изцяло с нещо и имам облаги от това. Прати го [сина си] в търговско училище, после го издържа в странство и го направи главен секретар на финансовото министерство. А това какво значи? Това значи да бъдеш в курса на държавните доставки и предприятия, на държавните заеми, с една дума, да бъркаш с две ръце в бюджета. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358. Взе (си) двете пари от нещо. Диал. Завърши безславно някаква работа, отиде си посрамен. Той вече си зе двете пари от кметството, че зели сте още да го хвалите! Ил. Блъсков, КУ, 38. Взел съм си двете пари. Диал. Не струвам вече за нищо, не ме бива никак. Взел съм си вече двете пари, от най-малка работа се изморявам. Вкарвам / вкарам в капана <с двата крака> някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде и да пострада. Именно тия телеграми те вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч. I, 156. Връзвам / вържа (завързвам / завържа, събирам / събера, свързвам / свържа, скърпвам / скърпя) двата края <на едно>. Разг. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства. — Това ли носиш за обед?.. Станка само повдигна рамене и не преговори. И за какво да дума? Връзва двата края, както може, яде, каквото има. Г. Караславов, ОХ III, 167-168. Той работи и се мъчи в дюкяна си като грешен дявол от ранни зори до късна вечер и пак не може да събере двата края наедно. Г. Георгиев, Избр. пр, 43. — Катиният баща — .. — е трудоустроен по болест. — А майка Ј — .. — работи като чистачка. Едвам свързват двата края. Семейният им бюджет .. се ветрее като лентичките по моряшка барета. Р. Сугарев, СС, 133. С приемането на работниците те обикновено си правят гешефти. Това става под формата на пода‑

ръци: част от първата заплата или масло, ако просителят е беден селянин, дошъл тук, в големия град, да спечели нещо, за да завърже двата края. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 47. Разсъждавахме тъй: всички градове по света скърпват някак двата края и за тази цел един оре нива, друг мели брашно. Отеч., 1977, кн. 10, 3. Давам / дам двете пари някому. Диал. Изпъждам грубо, изгонвам някого. Като не искаш да работиш, ще ти дам двете пари. Двата края в (и) средата, съм (свършил и под.). Разг. Ирон. Нищо (не съм свършил) (употребява се за изразяване на недоволство, че е незавършена започната работа или че е пропиляно време, без да се свърши някоя работа). — Свърши ли тази работа? — Двата края в средата, че нямам време. Две думи на кръст не мога да кажа. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. Той е един глупак, две думи на кръст не може да каже като хората. 2. Занемял съм от смущение или уплаха. Не си знаеше урока и като го изпитаха днес по химия, две думи на кръст не можа да каже. Две думи, казвам. Разг. 1. Малко, накратко (казвам). Но — настрана англичаните. За тях ще ми се падне още случай да кажа две думи, като посетим славния Лондон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. — Петре, ела да ти кажа две думи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 191. 2. В отриц. изр. Нищо (не казвам). Пък Парпула е едно плямпало!.. Две думи не могат да си кажат Христофор и Мона в негово присъствие. Б. Болгар, Б, 36. Две на (в) едно не свързвам / свържа (не събирам / събера, не турям / туря, турвам / турна). Разг. Живея в бедност, недоимък, не мога да се замогна, да стана имотен. Преди Казакът никога не беше помислял нищо за своя хал, нито за хала на бедните. Той знаеше, че и светът да се провали, чорбаджиите ще си господарствуват, аргатите ще им работят, а бедните селяни никога няма да свържат две в едно... Г. Караславов, СИ, 123. Трепеше се от изник слънце до заник и все не можеше две на едно да събере. На това отгоре болката не го оставяше да почине и заспи. Н. Хайтов, С, 153. Две пари. Разг. 1. В съчет. с <не> давам (<не> вземам, <не> получавам). Никакво възнаграждение, нищо (<не> давам, вземам, получавам). 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам, не чиня). "Всичко ще се поправи, това е времено, преходно явление"... Но нали и ние сме временни и преходни? Ах, две пари не струва вашият оптимизъм, приятели, ако следващото поколение също би си се утешавало: "Всичко ще се поправи." Ем. Манов, БГ, 83. Рибата опечена,.., сложиха в една чиния и под любезната команда на бай Ганя: "Скоро! Скоро!Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!" — насядаха около трапезата. Ал. Константинов, БГ, 63. Две педи човек (човеченце). Разг. Съвсем нисък, съвсем малък (човек). Павлин се виждал с Лила почти секи ден; той я знаял чак от онова време, когато бил ученик в Хаджи Генчовото училище и когато тя била още две педи човеченце. Л. Каравелов, Съч. II, 71. Дера от една овца (агне) по две кожи. Разг. Безмилостно, жестоко ограбвам, експлоатирам. — Няма добри чорбаджии по света, мале! Все от един дол дренки са! — Ама ти тука да ги видиш, сине! "Добре сме ние с турците" — думат. Че как няма да са добре! Нали мюдюринът и неколцина аги ги крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! Д. Марчевски, ДВ, 81-82. От едно агне деряха [лихварите] по две кожи, трупаха имот, дигаха високи къщи. А. Каралийчев, С, 96. Дера (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) по две кожи <от гърба> на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Джелепите съдираха по две кожи от раята в село, надвземаха Ј данък, разтакаха я по ангария до Осман пазар и Ямбол да работи по бейските чифлици, само мир да е. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180. Години наред им тежеше като воденичен камък на врата,.., дереше по две кожи от гърба им. К. Калчев, УЧС, 28. Толкоз свесен е народа, / .. / повеч тича към ония, / що го мъчат и го бият, / .. / и захваля, който може / да им смъква по две кожи. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 285. Доя от две крави. Разг. От две места извличам облаги за себе си. — Аз работя с хора които съм получил, така да се каже, заедно с "Никотиана" от татко Пиер. Не смея да се свързвам с нови... Има шмекери, които доят от две крави! Д. Димов, Т, 129. Думата ми (приказката ми) на две не става / стане. Разг. 1. Изпълнява се това, което заповядвам, казвам; не ми се отказва това, което искам, желая. — Тоя Златанов не е цвете за мирисане — открито заговори капитан Генов. А щом Генов, царският довереник, каже така, думата му на две не става. Мина известно време и Златан Златанов се върна цивилен в родния си град... П. Илиев, ЛВ, 40. 2. Не се отричам, отказвам от това, което съм казал или обещал. — Пред майка си аз не мога да оставя думата ми на две да стане. П. Тодоров, Събр. пр II, 131. Душа за две пари нямам. Разг. Съвсем съм немощен, слаб. — Ще се опрашите, невясто! — каза Фирето. — Булка Стана сама не може да ти помогне. — Дребна е като гарга — душа за две пари няма! — пошегува се Фирето. К. Петканов, БД, 56. За две пари. Разг. 1. Който е много евтин. Лекарство за две пари, но кой да го знае. 2. Незначителен, дребен, нищожен. — Да ти не каже човек нещо, да те не накара за две пари рабта да му свършиш. Г. Караславов, С, 50. Затъвам / затъна с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение; опропастявам се, пропадам. Зная две и двеста; Свикнал съм на две и двеста. Мога да се задоволя с малко

и с много, според възможностите си или според обстоятелствата. — От работа не се боим, господин фелдфебел. Ние знаем две и двеста. Л. Стоянов, Х, 37. — Мога ли да помоля за една "Слънце"? — попита Никодимов .. — Разбира се, гражданино генерален директор — усмихна се следователят и подаде кутията цигари,.. — Но мисля, че са малко грубички за вас. Вие сте свикнали с "Кент".. — Благодаря — каза той. — Аз съм свикнал на две и двеста, гражданино следовател. П. Незнакомов, ТС, 90. Като две и две <четири>; като едно и едно <две>. Разг. 1. Съвсем точно, съвсем сигурно, напълно ясно. На Деяна думата в къщи беше закон — Казакът знаеше това като две и две четири. Г. Караславов, СИ, 97. Защо стоя и рецитирам — / градът отдаван е заспал. / Градът — раиран и кариран — / проспа и моя рецитал. / Че няма никого да стресна / е ясно като две и две... Д. Тонев, Пл, 1979, кн. 5, 130. Мъжът с брадвата постоянно налиташе към жената с бялата риза.. Съседките, дошли на помощ и взели под своя закрила жената, вкупом се заловиха да обясняват на Иван Мравов и на ревнивия селянин, че ако жена му обича хлебаря, то значи, че мъжа си обича два пъти повече и то било ясно като едно и едно две. Й. Радичков, ВН, 107-108. 2. Непременно, на всяка цена. Карай тихата, кротката, умната и ще успееш като две и две четири. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. — Сигурно е загинал — казах аз. — Като две и две четири. Той [селянинът] е бил пиян дотолква, че църно куче не можел да види — потвърди Шмекерът. Н. Попфилипов, РЛ, 93. Куцам <и> с двата крака. Разг. 1. В много лошо положение съм. Добър директор, добри работници, добри намерения, а работата куца с двата крака поради изложените по-горе и други причини. Ст, 1960, бр. 727, 1. 2. Не мога да се справя с нещо, объркал съм работата си. Да се организира строежът на 140 обекта не е лека работ. Това именно изисква точен график и строго изпълнение на графика. А таки ли е в случая? Тъкмо тук ръководителите на района куцат и с двата крака. ВН, 1960, бр. 2857, 2. Между два огъня съм (намирам се / намеря се, оказавм се / окажа се); горя между два огъня; пека се на два огъня. Разг. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение, имам двойни неприятности, подложен съм на големи изпитания, трудности. Често Райчо се връщаше замислен, след като се беше срещал с началството. Той беше между два огъня. Сърбите смятаха, че в интерес на Сърбия е българите да се бият в Босна и Херцеговина, че там е нужна помощта им. Д. Габе, МГ, 139. Той [Икономов] често се пече на два огъня, в него се забиват стрелите, изпращани от всички страни. Т. Жечев, БВ, 366. Между два стола, та на земята; от два стола, та на земята. Разг. Употребява се, когато някой остава излъган в стремежа си да спечели облаги от две различни страни. Меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднакви прояви на различни хора. Въпросът е дребен само на пръв поглед, защото нещата се мерят с два аршина. Навирам / навра в един папуц двата крака на някого. Диал. Поставям някого в изключително неблагоприятно за него положение; притискам го, притеснявам го. — Щом си будала — .. — троши си главата. Ти не знаеш какво те чака. Довечера Карата събира управителния съвет, двата ти крака в един папуц ще навре. П. Ангелов, Ж, 104. На две крачки <от нещо>. Разг. Съвсем близо. — Ще ида в градоначалството, то е на две крачки — да направя потребното за издирването на Цонка. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 159. Гороломов реши да отиде в общината, на две крачки от училището. Й. Йовков, ПГ, 231. На две магарета сено (слама, плява) не мога (не зная) да разделя. Разг. Пренебр. Не съм способен за нищо; некадърен, глупав съм. Ганчо Заякът и Фачко Попчето чашата си не делят,.., но не могат раздели на две магарета сено. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Той на две магарета слама не може да раздели, та ще ти тълкува образи... П. Незнакомов, СНП, 175. — Вече нищо няма да ми хортуваш за парите си. Ако искам, мога да ти ги върна, ама няма да ги върна.. На две магарета плява не може да радели, тръгнал сметка да ни иска! Д. Немиров, Б, 97. На две педи. Разг. Много, съвсем близо. — Границата е на два разкрача оттук.. Как се строи нов живот на две педи от врага? Бл. Дмитрова, ПКС, 311. На две ясли си връзвам коня. Разг. Извличам облаги от две страни. — Твойта е добре... На две ясли връзваш коня. Ганьо прокарва длан през очилата си: — За сиромах човек една партия е малко. Ст. Сивриев, ЗСБ, 247. Направям се / направя се на две и половина. Обикн. в св. вид. Разг. Престорвам се, че не разбирам, не зная или не съм забелязал нищо; престорвам се на наивен, на глупав. Всичко чух, но се направих на две и половина, защото не искам да се намесвам. Не мога да кажа две думи. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. 2. Нищо не казвам, нищо не отговарям. Изпитаха го, но той не можа да каже две думи. Не правя (не прекършвам / прекърша, не скършвам / скърша, не счупвам / счупя, не чупя) думата на две някому. Разг.; Не троша (не кърша) думата на две някому. Диал. Винаги изпълнявам желанието, волята на някого, никога не му отказвам да изпълня това, което заповядва. Па що е право — право, и селяните го почитаха, имаха му икрама и го слушаха — думата му на две не правеха. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Към майка си .. той се отнасяше с подобаваща почит и докато Янаки беше жив, нито веднъж не счупи думата Ј на две. А. Гуляшки, ЗР, 26.

Така Ј каза той [Атанас], а неговата дума тя на две не трошеше. На своя глава тя не можеше да направи нищо. Г. Караславов, ОХ II, 286. Глезеше го много старият, думата му на две не кършеше. Чудомир, Избр. пр, 17. Не съм израсъл за два дни. Разг. Всичко ми е ясно, опитен съм, значи, разбирам всичко, което някой крои против мене. — И Мария създадох аз. Аз я направих човек и се гордея с това. Мислите, че не знам какво си шушукате зад гърба ми!? Всичко знам, не съм израсъл за два дни, и подстрекателите знам. П. Ангелов, Ж, 112. Нож с две остриета. Разг. Нещо, което може да въздейства и благотворно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно. — Да, известно ми е това лекарство, но все пак то е нож с две остриета. Затова аз съм на мнение да се спре лечението с него. Ст. Даскалов, ЕС, 298. Нося две дини под една мишница. Разг. Върша две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Няма две мнения по, за нещо. Книж. Безспорно е, несъмнено е, така е. Работата е свършена, няма две мнения за това. Подписвам / подпиша с две<те> ръце. Разг. 1. С пълно съгласие и с одобрение се присъединявам към някакво решение. Той знаеше, че стотици селяни и селянки, на които е направено зло, щяха да подпишат с две ръце неговата гибел .. Кой можеше да го спаси при това положение, мислеше си той и чакаше тръпен развръзката. Сл. Трънски, Н, 149. 2. Някому. Изказвам пълна увереност, че нещо непременно ще стане, че е така, както твърдя. — Сега нека, Дочко, да ти кажа и своето мнение. Както виждам, ти художник няма да станеш, но че ще станеш писател, това ей сега да ти подпиша с две ръце. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 141. Правя се на две и половина. Разг. Преструвам се, че не разбирам, не зная или не забелязвам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. — Не се прави поне ти, другарю Петров, на две и половина! Всичко знам.. Вие знаете най-добре какво сте писали против мене! Ст. Даскалов, СЛ, 278. Пребиваме се като две пари в кесия. Разг. 1. Живеем нашироко, богато. 2. Ирон. Живеем в беднотия, в оскъдица. Приличаме си като две капки вода. Разг. Извънредно много, напълно (си приличаме). Войводата се прощаваше с двама едри планинци, близнаци, види се, защото си приличаха като две капки вода. Ст. Загорчинов, ДП, 349. Продавам / продам за две оки плява някого. Диал. Надхитрявам някого; излъгвам, измамвам. И там не ти е работа, Герчо! Тонка те продава за две оки плява — пази се... Елин Пелин, Съч. V, 96. С два леви крака. Разг. Съвсем непохватен, тромав. — Хайде, момичето ми, ела да танцуваме! — О, не, не! Не умея... Нали знаеш — с два леви крака съм. С два пръста. Разг. Без ни най-малко усилие, съвсем леко. Толкова си отслабнала, с два пръста да те бутна, ще паднеш. С двата крака. Разг. Изцяло, напълно, докрай. Навлязъл е горкият Буби с двата крака в авансовата ситема и е изтеглил като с въдица и последния лев от заплатата си за третия месец на своето бъдещо съществуване. Св. Минков, РТК, 118-119. — Бре, бре, все се заричам от съмнителни сделки... И аз искам една нощ да спя спокойно като честен човек. Завърти се някоя мента като тебе, натопи те с двата крака, бягай сетне да се оправяш. В. Нешков, П, 155. С две думи. Разг. Казано накратко. Да му каже ли истината?... Не — така, с две думи, кой знае как ще го разбере. В. Андреев, ПР, 124. С две леви ръце. Разг. Съвсем непохватен, несръчен. — Не режи направо, природо! Човекът си е човек, ама зависи дали злото или доброто върви на пазара. Най-напред за Андон се лепнаха хората с две леви ръце. Д. Вълев, Ж, 119. С две <те си> ръце, гласувам. Разг. С голямо желание и готовност (гласувам). — Мене направиха за председател. — Какво? — проточи шия бай Трифон. — Тебе ли?.. Че ти си таман човек за работа! Че аз за тебе с двете ръце ще гласувам! Н. Тихолов, ДКД, 109. С един куршум два заека гоня (удрям / ударя). Разг. Стремя се да постигна двоен резултат чрез едно действие, една постъпка. — Няголе, хитра лисица си ти! С един куршум два заека гониш! К. Петканов, ЗлЗ, 11. Отново ще ударя с един куршум два заека. От една страна, ще се отворят места за напредване в службата, а от друга — ще израсна значително в очите на началството. П. Незнакомов, БЧ, 64-65. <Седя (стоя)> на два стола. Разг. Проявявам се като двуличен, неискрен в стремежа си да си осигуря изгоди, облаги от две страни. Онзи разбра, че не ще изкопчи повече (понеже смяташе да отнесе пък на Селим хан една част от разговора с Кабакчи и така да си седи на два стола, докато се види накъде ще натежи победата). Стана и се застяга. В. Мутафчиева, ЛСВ III, 477. Слагам / сложа (турям / турна) двата си крака в капана. Разг. Попадам в изключително неблагоприятно за мен положение. Да почне военно поприще, от което се е бил увлякъл, [Ботйов].. — това би значело да си тури двата крака в капана, защтото още на първия ден щяха да го турят в гауптвахта. З. Стоянов, ХБ, 13. Строявам / строя в две редици някого. Разг. Смъмрям някого и го заставям да изпълнява волята ми или това, което му е задължение, което трябва. О, той е много строг, набързо ни строи в две редици. <Та> две не виждам. Разг.; Та две не видя. Диал. След главно изр. или след прил. Извънредно много. — И аз се чудя, а просто ми се спи, две не виждам. К. Калчев, СТ, 90. — Ама пък ми се пуши! — жално простена Юрдекът. — Две не виждам! ... П. Вежинов, НС, 232. Пиян, та две не види. Тъка на два стана. Разг. Върша

едновременно двойна работа. А Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола. Да тъче на два стана, да язди на два коня. Боню няма никакви чувства към нея, но я използува. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68. Улавям / уловя двата края. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. — Тъй ами — съгласи се Чолака и заинтригуван от клюката, побърза да улови двата края. В. Нешков, Н, 33. Хлътвам / хлътна с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение; опропастявам се, пропадам. Добре, че Желязко си имаше верни хора,.., а то да останеше на такива мазници, щеше с двата крака да хлътне... Г. Караславов, СИ, 185. Цепя косъма <на две>. Разг. Голям сметкаджия съм, голям скъперник съм. — Стипца си ти, Барабане, голям стипца! Еле откак къща заправи, косъма на две цепиш. М. Мрчевски, П, 192. Сиромашията беше притиснала селото като воденичен камък. Търговците на розово масло .. надушиха, че яворовци цепят вече косъма на две. М. Кюркчиев, ВВ, 67. Чакам на двете ръце на някого. Разг. Разчитам за издръжката си, прехраната си на тежкия труд на някого. Привечер реквизиционната комисия влезе в двора на Стойчо Селимов. Семейството на кантонера се състоеше от пет дечица, повечето от които чакаха на двете ръце на майка си и на баща си. К. Калчев, ЖП, 466. Чакам на двете си ръце; Чакам на ръцете си. Разг. Изкарвам сам прехраната си, издържам се сам с тежък труд. Той чакаше на двете си ръце, отникъде нямаше помощ и подкрепа. Яздя на два коня. Разг. Проявявам се като двуличен, неискрен в стремежа си да си осигуря изгоди, облаги от две страни. Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола.., да язди на два коня. Боню няма никакви чувства към нея, но я използува. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68.

— Друга (диал.) форма: дво̀и и двой (м. и ж.), дво̀е (ср.).