ДВА̀ДЕСЕТИ

ДВА̀ДЕСЕТИ и (съкр.) двА̀йсети, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. поредно от двадесет. Ние имахме адреса на г. Чакалова, а в американските градове не е трудно да намериш някой дом по известен адрес, защото улиците са прави и названията им са в цифрен порядък: улица десета, петнадесета, двадесета и т. н. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61. А през това време писателят Омайников пишеше, нижеше редовете и като ротативна машина отхвърляше настрана изписаните листа на новия си роман "Тайфун" — вече деветнадесетия или двадесетия поред. Д. Калфов, Избр. разк., 89. Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки,.. Това лято аз минах през него може би двадесетия път през живота си. Елин Пелин, Съч. I, 16. Техните опитвания за събуждането на народното съзнание са начеват от първите години на настоящето столетие и зеха да са усилват каде двайсетата година. Р. Каролев, УБЧИ, 151. Виж днес, в двадесети век, / вдъхновеният човек / е силата на мисълта, / как е стъпил над света! Хр. Смирненски, Съч. II, 88. Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — двадесетия ден от месеца. На двадесети юни ще бъде първата прожекция на филма. ѓ Сесията започва на двадесети.

2. Като същ. двА̀десета и (съкр.) двА̀йсета ж. Само числ. бройно. Една част от нещо, разделено на двадесет равни части. Една двадесета.

— Друга (остар. и диал.) форма: двА̀есети.

Списък на думите по буква