ДВАДЕСЕТЍНА

ДВАДЕСЕТЍНА и (съкр.) двайсетЈна, числ. бройно. 1. Около, приблизително двадесет (на брой). Влезе един момък на двайсетина години. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Наоколо е само поле и над него небето е тъй просторно, въздушно и необятно, че селото с двайсетината си къщи отдалеч изглежда още по-малко. Й. Йовков, Разк. I, 100. От двадесетина дни, откакто бе открито Първото народно събрание, настроението в двореца бе крайно натегнато. В. Геновска, СГ, 45. Той [Янко] тръгна напред, като внимаваше да не загуби дирята. Но след двадесетина крачки вълчите следи сякаш пропадаха в земята. Ем. Станев, ПЕГ, 110. Под стряхата висяха десетина свински луканки. Т. Харманджиев, КЕД, 105. Децата в къщата — събираха се към двайсетина — по цял ден играеха с кучето. Д. Талев, ЖС, 7.

2. Разг. В съчет. с числ. бройно тридесет, двадесет и пет: двадесетина-тридесет, двадесетина-двадесет и пет. За означаване на прибилзително количество, брой, ограничено според числителните от съответните съчетания. Той говори около двайсетина-двадесет и пет минути. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 298.

— Друга (остар. и диал) форма: двадесетЈна.

Списък на думите по буква