ДВАЖ

ДВАЖ нареч. Разг. 1. Означава, че някакво действие се извършва или става два пъти последователно; двукратно. И те се превиваха от смях, и не чуваха, че някой дваж вече потропа на вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 175. Петко свали силяхлъка, изкара от чантата бръснач и го прекара дваж по дланта си. Ст. Сивриев, ПВ, 33. В радиус трийсет километра наоколо няма селище, по-голямо от няколко колиби. Пощата пристига дваж седмично. К. Константинов, ПЗ, 84. След като пи още веднъж и дваж вода, той метна на рамо гегата си и сподирен от кучетата си, тръгна нагоре към габъра. Й. Йовков, СЛ, 104. Да бе веднъж, да бе дваж, ами всеки ден! Закача ме, пари ми подхвърля. Елин Пелин, Съч. I, 158. "Той нам давал, нему господ дваж помагал." Ил. Блъсков, С, 18. Дваж мери, веднъж режи. Погов.

2. В съчет. с прил. или нареч. в срав. степен. Означава двойно нарастване, увеличаване на степента на признака, назован от прилагателното или наречието; двойно. Но колкото беше ядосан на своите идейни противници, дваж по-разгневен беше на привържениците си, които по цели денонощия киснеха из кръчмите, а нямаха малко търпение да изслушат докрай една такава аргументирана беседа срещу комунистическата философия... Г. Караславов, Избр. съч. II, 20. — Сега как ли ще може да се махне тоя пакостник, дето е толкова дотегнал на селото? Па колкото на селото, дваж повече нему е дотегнал. Т. Влайков, Съч. III, 206. Петко говори като на шега и от това страшните думи стават дваж по-страшни. Ст. Сивриев, ПВ, 16. Добре е да навлезеш в Розовата долина с влака през тунела под Козница; дваж по-добре е да я прекосиш с автомобил. Ст. Станчев, ПЯС, 21. Подкършената изподтихом песен / ехтеше с пуста жалба зарад младост / и чезнеше за дваж по-пуста обич. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 164. Батьовите къщи високи, / мойте са дваж по-високи. Нар. пес., СбВСт, 417.

3. Разг. В съчет. с нареч. веднъж, триж: веднъж-дваж (еднъж-дваж), дваж-триж. Означава, че едно и също действие се извършва приблизително два или три пъти след известен интервал. Изведнаж залаяха кучетата. Залаяха, но скоро замлъкнаха, като джафнаха още веднъж-дваж лениво и пресечено. Й. Йовков, АМГ, 123. Дядо Гатьо хвърля въдицата еднъж-дваж, прави опити, сондира. Д. Калфов, КР, 17. После пак разгъна писмото и дваж-триж прочете едни и същи думи. Й. Йовков, ВАХ, 88-89. Далечното сияние пламне отвъд хоризонта,.., трепне веднъж-дваж и угасне. Ст. Марков, ДБ, 240. Аз само веднъж-дваж успях да зърна лицето му... М. Марчевски, ТС, 99.

Ѓ Еднъж се мре, дваж не ще. Диал. Употребява се, когато някой предприема нещо рисковано, опасно, но въпреки това възнамерява и иска да го направи.

Списък на думите по буква