ДВА̀ЖДИ

ДВА̀ЖДИ нареч. Остар. и диал. Дваж (в 1 и 2 знач.); дважд. В Калофер постите се спазвали строго. Еднъж през Петрови пости у Бобьови турили да полеят яйца .. Поп Кръстьо не отишъл да им свеи вода, ако и дважди да го викали. Ив. Хаджийски, БДНН II, 86. Пророк Исая сдъвка червените зрънца и рече: — Щастливи сте вие, които нямате друго, освен дрехата на гърба си! Дважди по-щастливи сте, че не се гоите, подобно на овнешки бъбреци, а живеете като птички божи, от трохите на трапезата. Й. Попов, БНО, 33. Намерението, за да се направи нова църква, не беше друго, освен да се направи голяма, сир, дважди и трижди по-голяма от вехтата. Н. Рилски, ОМР, 47-48. А веднъж удари, дважди виком вика. П. К. Яворов, Съч. I, 42. Тъжен, като тъжна песен, / дважди слушана и трижди, / дъжд на прътове отвесни / откъм Лопуха приижда. У. Керим, СМ, 21.

Списък на думите по буква