ДВАКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВА̀КИ, ‑я, ‑ьо, мн. ‑и, числ. поредно. Диал. Втори; двеки. Собраха са троицата, / троицата кръвничаре. / Пръвиот бе Мохамеда, / ..; / двакио бе Барутлият, / трекио бе Ялиш Пехливан. Нар. пес., СбНУ ХV, 41. Собраха са ле батачене, / собраха са на две мешки: / едно мешка ю в чръквота, / я двакята ю Стефови. Нар. пес., СбНУ ХV, 40.