ДВАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВА̀МА, ‑та, числ. бройно. 1. Само за мъже или за двойка от мъж и жена — две лица. Двамата братя, Кунчовите синове Еньо и Иван, бяха разделени. Елин Пелин, Съч. III, 97. Сред голям кръг от войници свиреха двама души, единият с кавал, другият — с гъдулка. Й. Йовков, Разк. I, 42. Яна донесе възглавница и го [Христо] покани да седне. Баба Росафа забеляза и на двамата: — Сега не е време за сядане. К. Петканов, СВ, 177. Двама млъкнаха завчас. / На огъня притури съчки тя, / а той се взре в камината нагоре. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. То сякаш приказка добре позната / смълчани слушаме за кой ли път: / как дали солунските двама братя / на вси славяни книга да четата. Бл. Димитрова, Л, 23. ^● В съчет. с предл. по (и понякога повторено двама по двама). Четата се нареди в строй по двама,.., Бенковски тръгна отстрана с извадена сабя. Л. Стоянов, Б, 118. Разговорът продължи пак, но отсега нататък говореха си поотделно двама по двама. Й. Йовков, ПГ, 48.

2. Разг. В съчет. с числ. бройно един, трима: един-двама, двама-трима. За означаване на прибилизително количество, брой, ограничено според числителните от съответните съчетания. Един-двама млади, наконтени мъже почтително подигнаха шапките си и я запитаха или Ј думаха нещо, което тя не разбираше. Ив. Вазов, Съч. ХII, 25. В кръчмата имаше само двама-трима селяни. Й. Йовков, ВАХ, 32. — Тогава ще ви чакам!.. — Поканил съм още двама-трима... Съвсем тесен кръг... Др. Асенов, СВ, 56. Все ще мине някой: я заблудени соколници от царската челяд, я царски бързоходец... Ако минат един-двама, живи ще ни ги доведете, ако са много, ще се таите. Ст. Загорчинов, ДП, 61.

Ѓ Дето двама и той трети. Разг. За човек, който не работи, а само се шляе и се меси във всичко, без да му е работа. Служа на двама господари. Разг. Угоднича едновременно на две враждуващи страни, партии или лица, проявявам се като неискрен, двуличен.