ДВАМЍНА

ДВАМЍНА, ‑та, числ. бройно. Разг. 1. Само за мъже или за двойка от мъж и жена — двама души. Двамина, седнали по турски, играеха белот, като си подаваха от време на време една бутилка. Ем. Манов, БГ, 73-74. Някое време и двамината мълчаха. — Мястото е диво, брате Ромиле — заговори пръв Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Много често на връщане в София аз се виждах с професор Спиридон Казанджиев и неговия неразделен приятел Йордан Йовков.. Често пъти аз споделях с моите двамина слушатели новините за онова, което съм видял. А. Каралийчев, С, 260. Дъщеря Ј по едно време напусна горницата; ние с болярката останахме двамина. Н. Райнов, КЦ, 103. Помниш ли кога двамина / се разхождахме в прехлас / из омайната градина / в късния вечерен час? Ив. Вазов, Съч. V, 175. Залюбиле са, мамо, / залюбиле са / двамина млади, / та са любиле, мамо, / та са лъгале / до три години. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 66.

2. Рядко. В съчет. с числ. бройно един, троица (трима): един-двамина, двамина-троица (двамина-трима). За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Едвам един-двамина казаха топли думи за негова памет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 182. Минаха по едно време двамина-троица хора. Ив. Вазов, Съч. VII, 106. — На голямата Дьолкайряшка поляна се мернаха двамина-троица и подсвирнаха да се прибираме. П. Росен, ВПШ, 99.

Едва / двамина-трима хорица можах / да отстраня от ямата на смъртоносний грях... Ст. Михайловски, СБ, 100.

Ѓ На двамина кози крак. Разг. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.

Списък на думите по буква