ДВАМЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВА̀МЦА, ‑та, числ. бройно. Разг. Умал. от двама; двамка. — Чунким снощи не ви гледах как бяхте седнали двамцата на пайтона и си приказвахте! Й. Йовков, ЧКГ, 32. Ще се омъжи Марийка за ергенчето и ще си заживеят доволно и весело двамцата. Челкаш, ВС, 36. Васил и Неда наедно, като си приказваха двамца, пристъпиха близо. Ил. Блъсков, ИС, 95. — Я излез, любе Еленке, / двамца седенки да накладем. Нар. пес., СбВСт, 781.