ДВАНАДЕСЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВАНА̀ДЕСЕТ, (съкр.) дванА̀йсет и (съкр. разг.) дванА̀йсе, ‑ттѐ, (диал.) ‑ття̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от 10 и две единици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единци. Шест и шест е равно на дванадесет. ѓ Дванадесет се дели на три без остатък. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветиле вода. Л. Каравелов, Съч. II, 127. За два месеца той остаря и побеля, като че е преживял дванайсе годинки. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 7. — Зелен диамант! — промълви гласно Тонев, загледан възхитен в разкошния кристал, който искреше в ръцете му с ослепително блестящите ромбове на дванадесетте си стени. П. Бобев, К, 9. Той беше огняр — / пренасяше с коша кюмюр, / изхвърляше сгур / дванадесет часа на нощ. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 22. Овдовяла Ј лисицата / със дванайсе лесиченца, / седнала е да ги плаче: / де щем, синко, да се видим? Нар. пес., Христом. ВВ II, 249. в) Разг. В съчет. с числ. бройно десет, петнадесет: десет-дванадесет, десетина-дванадесет, дванадесет-петнадесет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. — Повтарям ви пак: ако искате да ловите пъстърва, не ви трябва никаква Златна Панега .. Там, на Сестримската река, към Чаира, дванайсет-петнайсет километра над Сестримо — там е пъстървата!... Д. Калфов, КР, 52. Вятърът издува тъмножълто сари — прозрачна материя, дълга десетина-дванадесет метра, завързана за един от електрическите стълбове. Т. Кюранов, АП, 78-79. ● Самост. или в съчет. с часА̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова чА̀са, смятани от полунощ или от средата на деня. Часът минава дванадесет. И тримата приятели се чувствуват гладни. Елин Пелин, Съч. IV, 154. О, щастие, минаваше дванайсет! Обяд! Ив. Вазов, Съч. IХ, 139. Удар след удар... Часовникът бие! Точно дванайсет... Замира града. Бл. Димитрова, Б, 105.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 12 (ХII). Напиши цифрата дванадесет. ● В съчет. със същ. номер. Протокол номер дванадесет. Дванайсетте. Разг. За възраст — дванадесет години. Децата клякаха на колене около една малка трапеза, а възрастните — около голямата. Аз минавах дванайсетте и бях причислен към възрастните. Кр. Григоров, ОНУ, 16.
Ѓ Дванайсет лисици в една дупка. Диал. Много е студено, голям студ е. Тая нощ дванайсет лисици в една дупка ще спят. Моята работа чейрек до дванайсет. Диал. 1. Скоро ще загубя от нещо, ще се опропастя, ще фалирам. 2. Скоро ще умра.
— Други (остар. и диал.) форми: дванА̀есет, дванА̀есе.
ДВАНА̀ДЕСЕТ-, (съкр.) дванА̀йсет- и (съкр. разг.) дванА̀йсе-. Първа съставна част на сложни думи, прилагатени и съществителни, със значение: който се състои от дванадесет еднакви части, който съдържа дванадесет еднородни единици, напр. дванадесетгодишен, дванадесетгодишнина, дванадесетметров, дванадесетостен, дванадесетчасов, дванадесетчленен, дванадесетхиляден, дванадесетоъгълен и др.