ДВЀЧКИ

ДВЀЧКИ, ‑те, ж. и ср., числ. бройно. Разг. Умал. от две. Едно ѝ беше мъчно на старата, че Олето отиде много далече. Пари им не достигат, та и тя да отиде при нея — двечките да си живеят. Елин Пелин, Съч. IV, 160. Кольо също се завъртя около тях и започна да се моли да му дадат мехурчета. Пенко му отдели двечки и двамата започнаха да си играят. П. Здравков, НД, 18. В зелен палат растат сестрички,/ на стол по двечки и по трички. А. Разцветников, ОНН, 31. Родили им се близначета, и двечките са хубави.

Списък на думите по буква