ДВИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЍГАМ¹, ‑аш, несв.; двѝгна, ‑еш, мин. св. двѝгна̀х, прич. мин. стард. двѝгнат, св.,

прех. Остар. Вдигам. Проходи ли детето, па падне, ти недей го двига другояче, а го прихвани го под мишница. Й. Груев, (превод) КН 7, 93. Колкото е той [аеростатът] по-голям, толкова повече товар може да двигне. Н. Геров, ИФ, 162. Примъкнаха ся мълчешката и дебнешката,.. и си смигнаха, та двигнаха една голяма гряда, която лежала под стрехата на училището. Й. Груев, (превод) КН 4, 23. Муртен,.., малък град, прочут от войната, на която са победили швейцарците в 1476 лято бургундский герцог, смелий Карла: за памят на тая победа швейцарците двигнали памятник две пирамиди от бургундски кости. Ив. Богоров, ВГД (превод), 203. Почти всяка година Карл двигал походи в саксонската земя. Саксите на гляд ся смирявали. ВИ, 76. двигам се, двигна се страд. Докле трае шарката, не бива да ся двига детето от леглото си и да ся изнася навън. Лет., 1871, 140. Първий род лост често ся употреблява, за да ся двигат тежки нечта лесно с малка сила. Н. Геров, ИФ, 47.

ДВЍГАМ СЕ несв.; двѝгна се св., непрех. Вдигам се. Дето има много вода, там ще ся двига и много па̀ра. Й. Груев, Лет., 1872, 241. Листата обирай заран само тогава, когато ся двигне от тях росата. КН 6, 16. Така издигнали еще много хиляди, преди да ся двигнат васалите и болярете. ВИ, 87.

ДВЍГАМ², ‑аш, несв.; двѝгна, ‑еш, мин. св. двѝгна̀х, прич. мин. страд. двѝгнат, св, прех. Остар. и диал. Движа.

ДВЍГАМ СЕ несв.; двигна се св., непрех. Движа се. Те [Земята и Луната] постоянно са са двигали по своите орбити, като са са подчинявали на влиянието само на онези причини, които от самото начало са влезли в състава на огромната система, на която тези планети принадлежат. Д. Витанов, НС (превод), 110. Така съждения: "четвероногите ходят", "птиците летят", "рибите плуват" — са подчинени помежду си, зачтото ся съвмещат в съжденията: "животните ся двигат". Й. Груев, КЛ (превод), 60.